Изложбата се разгръща в две локации в София от 3 ноември до 4 декември
„Съседите: форми на травмата (1945-1989)“ е инсталация, която е плод на близо 20 години проучвания и 8 години сътрудничество, изследваща паметта за политическото насилие завещана ни от комунистическото минало.
Чрез модифицирани предмети, видео и звуков дизайн Джулиан Шехирян, Красимира Буцева и Лилия Топузова пресъздават спомените на хора, преминали през българския Гулаг и затвори, съществували между 1945 и 1989 г.
Експозицията представя над 40 интервюта с оцелели от репресиите на режима. В изложбата са пресъздадени жизнените пространства, в които са проведени интервютата. Към тях са добавени откъси от разказите на оцелелите, звуци и видеа от местата, където някога са се намирали лагерите в Белене и Ловеч.
Заличени още преди краха на комунистическия режим, за живота в лагерите има много свидетелства, но само частичен документален материал. Със средствата на съвременното изкуството, изложбата обединява в едно потапящо преживяване тези трудни за слушане, но важни за самоосъзнаването ни разкази.
Изложбата се разгръща в две локации: в Софийска градска художествена галерия и в студио The Neighbours (ул. Георги Бенковски № 40)
Съпътстваща програма от дискусии, срещи с авторите, образователни турове и работилница в двете пространства ще бъде обявена допълнително.
Студентските публикации по своята същност са независими. Ето защо не е изненадващо, че изложбата “Test Press 20 години студентски публикации” (2020 г.) първоначално формира основата за тази поп-ъп книжарница. Идеята за съставянето на селекцията от книги за това второ издание КО-ОП се крие в два аспекта – изразяването в дизайна и изкуството и критичното мислене в теорията и изследванията.
За кураторите
Джулиан Шехирян е мултимедиен артист, докторант по история в Принстънския Университет. В артистичната си практика той създава инсталации, базирани на архивни и етнографски изследвания, изследвайки пресечните точки между пространства, материална култура, история и психология. През 2014, той е Фулбрайт стипендиант в България като изследва психиатрията през комунизма. Неговите проучвания са публикувани в международният академичен журнал Culture, Medicine and Psychiatry, и показани в инсталацията „Изравяне на Психиката“ (Червената къща, 2015 г.). Други негови статии са издадени от Columbia University Press, Bloomsbury, и Център за Академични Изследвания София.
Красимира Буцева е визуален артист, изследовател и преподавател. В практиката си, тя се занимава с политическо насилие, травма и история, в контекста на българския комунизъм чрез фотография, видео, звук и инсталация. Тя преподава в Лондонския колеж по комуникации към Университета по изкуствата в Лондон, както и в Университета в Портсмут и Университета за креативни изкуства Фарнъм. Носител е на наградата БАЗА (2022), била е стипендиант в Akademie Schloss Solitude (2021); и е участвала в самостоятелни и групови изложби в България, Великобритания, Сърбия, Германия, Китай и Южна Африка. През 2022 нейната статия „Vernacular memorial museums: memory, trauma and healing in post-communist Bulgaria” бе публикувана в Museums & Social Issues Journal.
Доц. д-р Лилия Топузова е изследовател, професор по история и директор на програмата за комуникация в Университета на Торонто. От 2003, като историк и режисьор на документални филми, тя проучва детайлно историята на българския гулаг работейки с множество архиви и на терен с очевидци. Автор е на монограф и редица статии публикувани в American Historical Review, Gender & History, Routledge Handbook of Memory and Place, Journal of Visual Literacy, Encyclopedia of Transitional Justice. Тя е също автор на сценариите на документалните филми „Проблемът с комарите и другите истории,” (2007) и „Сатурния” (2012), който и режисира. Тя е гост изследовател в Leibniz-Zentrum für Zeithistorische Forschung – ZZF в Германия (2013), Brown University в САЩ ( 2014), York University в Канада (2015), the Center for Oral History and Digital Storytelling Concordia University Канада ( 2017), и Център за Академични Изследвания София (България, 2022).
