В края на миналата седмица, столичани имаха удоволствието да чуят австрийския концерт „Краят на есента“, участвал в Софийски музикални седмици. .
Музикалният коментар написа Петя Плучкиева-артистичен директор и вокален педагог
„…Сега съм в празнотата
и гледам през всички алеи.
Почти до най-далечните морета
да видя мога натежалото, сериозно и забраняващо небе….”
Това са част от стиховете, включени в музикалния проект „ Края на есента” – на поетите Георг Тракл, Далаго и Рилке.
На мнозина от нас тези имена не говорят почти нищо, но ако погледнем в ретроспекция и благодарение на изключителната модерация на Александър Александров, ще открием едни емоционално сензитивни стихове, изпълнени със синергията на началото на миналия век, в който Европа отново ври и кипи от политически, икономически, и социални проблеми. Военни години, в които поезията е била щитът на свободния дух.
„Премахване, пречистване,
взривяване, проникване, разголване,
освобождаване, вглъбяване: това ще
бъде избавлението на кръвта!”
Определено австрийските поети са владеели силата на контраста, на изчистеното и много систематизирано ясно представяне на глагола – толкова категоричност има в тази форма в тяхната поезия.
Докато четях стиховете, преведени от Апостол Миленков усетих, че зад тях стои не само пламенно и емоционалноо призвание на авторите, но и едно истинско послание за поколенията.
„ И нямаше олтар там, нито служба, ни
свидетел – тела единствено
показваха
как се прекланяха душите
пред сила тъй могъща,
че който в себе си я чувстваше, за
себе си забравяше,
се пропиляваше и покоряваше.”
Така стигнахме до творческият диалог в този проект.
Съвременните композитори Александер Блехингер, Франсоа-Пиер Декан и Акош Банлаки успяват да изградят една истинска „австрийска” романтична линия, която да контрастира на поетиката в стиховете.
Разбира се тази елегантност, за мен, като слушател беше много важна, защото публиката чу една истинска класическа форма на циклите в камерното музициране, към което все по-малко композитори посягат.
От изключително важно естество за цялостна завършеност е избора на вокалната партия, изпълнена от баса Апостол Миленков.
Много често ниският мъжки глас се свързва с големите руски и италиански опери, където той стои някак централно. Тук обаче ние чухме една благородна, мека дори белкантова звучност на солиста.
Разбира се, на моменти имаше истински „електрически ревизии” от вокално-техническа гледна точка, които водеха слушателя към дълбочината и мощната темброва специфика. Но от друга страна ниските пределни тонове, напомняйки на арията на Зарастро от операта на Моцарт – „Вълшебната флейта” , водеха публиката към усещане за мъдрост и смирение, така желана и очаквана, особено към днешно време.
„Краят на есента” е по идея на българският бас- Апостол Миленков. Цялостната концепция е разписана от него и д-р Беатрикс Гюнчлер. Изданието е на Апол – Едишън и Сдружение ”Лилавият лебед” .
Този музикален проект е своеобразен подарък за родната българска публика и най-вече за ценителите на камерната музика. Изключително високото ниво на музикалният продукт, както и неговото представяне в лицето на, Апостол Миленков- бас, Ружа Семова- пиано и Александър Александров- модерация, даде ярък мултикултурен пример за това, как артисти от различни страни се обединяват около една обща кауза, която приемат за своя и я реализират извън пределите на Австрия.
София , Велико Търново и Русе получиха шанса да преживеят своята „Есен” по австрийски или пък може би по човешки. Един ярък творчески финал на екип от силни творчески личности, обединени около идеята, че изкуството, това сме самите ние.
