Български майстори представят своите занаяти в Етнографски музей Етър
Поредица от събития в музей „Етър“ през юли и август дава възможност на майстори от цялата страна да представят своите занаяти чрез демонстрации на традиционни техники за обработка на материалите и продажба на авторски си изделия.
Инициативата надгражда реализираната през летния сезон на 2020 година идеята за провеждане на тематични уикенди „Музейни бивалици и небивалици“.
През 2021 година проявите са в подкрепа на занаятчии от цялата страна и целят утвърждаване на музей „Етър“ като място за среща на майстори на традиционни занаяти с тяхната публика.
Първото събитие от поредицата събра събра майстори, работещи с глина, кост, рог и камък
На 3 и 4 юли музеят край Габрово събра майстори, работещи с глина, кост, рог и камък. Важно е да се съхранят занаятите и го осъзнаваме, виждайки как се изработва ръчно един предмет, който може да ни служи в бита. Разбира си, много е атрактивно да си го купиш – у нас те не са и чак толкова скъпи. Можеш да видиш с очите си как е изработен. Майсторите не са просто търговци. Творци са.
Четирима грънчари с коренно различен стил представиха занаята си в музей „Етър“ на 3 и 4 юли.
Трима гостуващи и майсторът от етърската чаршия – всеки има грънчарско колело, използва глина, всеки демонстрира уменията си пред публика и не се притеснява да разказва за живота, който го е довел до грънчарското колело. Крайният продукт обаче е различен.
Никой не говори за занаята си като за „работа“.
Майсторите са вдъхновени от това, което правят. Никой не говори за занаята си като за „работа“. Той е и това, естествено, но в значителна степен и осъзнато изкуство. Ако се спрем специално на грънчарите, те успяват да се издържат с продуктите на своя труд. Практикуват от дълго време и има на кого да предадат познанието си. Изделията им са като произведение на изкуството, а всъщност са за битова употреба. Представете си една наредена маса за вечеря. На човек му се иска да седне и да остане дълго, дори да не е гладен. Красотата, с която е обгърнат, го предразполага към това.
Грънчарката Десислава Владовска, която спечели Майсторската надпревара по грънчарство в едно от изданията на Международния панаир на традиционните занаяти в музей „Етър“, разказва, че гостите ѝ винаги остават дълго на трапезата. Съдовете, в които се сервира, са създадени от нея. Сготвила е вкусните ястия, при това с продукти от своята градина.
Бог е създал човека от кал и му е вдъхнал живот. Когато започнах да се занимавам с керамика, много се зарадвах. Не мога да вдъхна този живот, който Бог е дал на човека, но пък внасям празненство и настроение с моите изделия – казва грънчарката.
Ивайло Господинов има съвсем различен стил. И неговите съдове правят впечатление. Дълго е експериментирал, за да постигне точно този вид на чашите, чиниите, купите и другите предмети, които създава. Ивайло е грънчар от 20 години и не само се издържа от занаята си, но има и на кого да го предаде. Още щом човек види синьо-зелените нюанси, които грънчарят използва за предметите си, може да познае от ръката на кой майстор са създадени.
Надежда Христова е от Троян. Представя се като майстор керамик. Тя е и художник, а предметите, които изработва биха могли да се определят като арт. Когато започва да работи керамика има различна идея за предметите си, но както сама казва: „Пазарът ме насочи“. Керамичните съдове, които Надежда Христова създава са в преобладаващо червен цвят или негови нюанси. Привличат погледите от далеч и могат да служат както за украса на дома, така и за ежедневна употреба. Красиво, практично и полезно.
Етърският майстор грънчар Веселин Дамянов е известен на хиляди българи с характерните предмети, които изработва. В работилницата му на чаршията в музея може да се види габровската керамика, характерна със своята ведра украса. Грънчарите, които работят тук са двама – Веселин Дамянов и Таня Станева. Това е и едно от най-любимите места за посетителите – и на възрастните, и на децата.
Инициативата на музей „Етър“, наречена „Добра среща, добри наплати“, продължава до 22-ри август 2021:
3 и 4 юли – обработка на глина, камък, кост.
17 и 18 юли – обработка на кожа.
14 и 15 август – обработката на дърво.
21 и 22 август – обработката на метал.
Източник: Етнографски музей Етър
