Това е първата експозиция от програмата "Срещи отвъд времето".
В тази поредица ще бъдат представяни специално подготвени творби от съвременни автори, вдъхновени от творчеството на големия творец Дечко Узунов. Първият автор, който галерията представя е Васил Абаджиев – художник, сценограф и фотограф.
„В съзнанието ми дълбока следа е оставил един от автопортретите на Дечко Узунов, който видях на неговата изложба през 1985-та година в галерията на СБХ на ул. „Шипка 6“. Преживяването на сетивно ниво потъва надолу в дълбините на подсъзнанието и там се превръща във впечатление (самскара). Тези силни емоционални преживявания, които формират светогледа и вкуса, се връщат подсъзнателно през целия наш живот.“
Това съпреживяване и размисли на Васил Абаджиев – художник, сценограф и фотограф, са в основата на изложбата „Дечко Узунов/Васил Абаджиев. Автопортрети“. Диалогът отвъд времето между двамата художници от различни поколения дава възможност на публиката да „надникне“ в съзнанието на един творец, когато общува с наследството на друг творец. Неслучайно Васил Абаджиев е избрал ключови и добре познати на публиката произведения, създадени от Дечко Узунов, като „Автопортрет със светци“, „Портрет (Автопортрет)“, „Семеен портрет (Автопортрет с Олга)“, както и редица от автопортрети рисунки. Те са вдъхновението за създадените специално нови автопортрети.
За тях и отношението към сътворяването на собствения си облик Васил Абаджиев споделя:
„Автопортретът като опит да останеш сам със себе си е мъчителен процес, който може да се сравни с опит да се измъкнеш от затворено пространство. Това е възможност не само да останеш сам със себе си, но и да се срещнеш със себе си и да си зададеш въпроси за своята същност. Ако човек не е наясно със себе си/кой е, в такива моменти има усещане за пустота“. Изразена така, спецификата на неговата чувствителност помага не само да погледнем „през очите на художник“, но и да вникнем в дълбините на творческата душевност, където по сложен начин си взаимодействат емоция, знание, логика и сетивност. Именно това съчетание, примесено с впечатленията от създаденото през годините от Дечко Узунов, води Васил Абаджиев към създаването на автопортрети като: „Мракът на пустотата“, „Безсъница“, триптиха „Пътят нагоре и пътят надолу са един и същи път“, „Аз бях тук“ и др.
