Премиера на „Риголето“ – оперна постановка с видео мапинг на Варненската опера

Първата самостоятелна оперна постановка за Сребрина Соколова е „Риголето“ – операта, която мнозина, дори самият Верди, смятат за най-хубавата му творба. Висок старт за теб.

Благодарна съм на г-жа Даниела Димова и на Варненската опера за този наистина висок старт. Опера с невероятна музика, прекрасна драматургия, благодатна от гледна точка на режисурата, в „Риголето“ няма случайни неща. Да си спомним и онзи известен коментар на вердиевите съвременници след премиерата на „Аида“: „Да, хубава е „Аида“, но не е като „Риголето“.

След прекрасната версия на дългогодишния ни главен режисьор Кузман Попов, новата постановка носи духа на нашата съвременност. Още в началото, когато започнах да работя по „Риголето“, реших, че основната тема, която ще засегна, е за маската. Маската, която всеки един си слага пред обществото и която го прави част от това общество, но доколко тази маска е част от самите нас… Знак ли е за нашата отрицателна същност, дали ни променя или може би дори ни изражда… И ако сме се примирили с маската, ако сме я приели, макар и да не е толкова близка до същността ни, какви са последствията… Всичко това искаме да разкажем с нашия „Риголето“. Защото „Риголето“ е не само заглавието, а историята на Риголето, който е приел да бъде шут. Под маската на шута той ежедневно става свидетел на неща, които той самият отрича. Риголето има други ценности и ревниво ги пази. Тази идея е дадена чрез действието, мизансцена, сценографията, костюмите, мапинга – навсякъде проличава двойствеността на героя. Противоречието води в крайна сметка до огромната трагедия на Риголето, който става причина за убийството на дъщеря си. С нашия прочит ние не съдим никого, не казваме, че Риголето е прав или че греши, просто разказваме историята и оставяме всеки сам да направи своите изводи.

Ти отдавна проявяваш афинитет към съвременните визуални средства в сценичните изкуства и нищо чудно, че „Риголето“ 2021 ще бъде първата постановка с видео мапинг в най-новата история на Варненската опера.

Видео мапингът отдавна се използва в мюзикъла, във Варненската опера започнахме тази практика още с „Граф Монте Кристо“ преди години. В оперния жанр, макар и съвсем различен от мюзикъла, също може да се акцентира върху важните моменти чрез визуализация. Общата ни идея с мапинг специалиста Тодор Тодоров е с помощта на тази дигитална технология целият декор да оживее и да бъде в синхрон с динамично развиващото се действие. Ще видим една обстановка, но тя ще се променя съобразно случващото се на сцената и във взаимоотношенията между героите. Така, със съвременни изразни средства, ще се опитаме да въздействаме още веднъж върху сетивата на зрителя.

По този повод Тодор Тодоров те посочи сред малцината режисьори, които познават възможностите на видео мапинга. Наред с Боян Иванов, с когото той често си партнира, включително за юбилейния спектакъл „100!“ на ДТ „Стоян Бъчваров“.

Тодор Тодоров направи чудесен видеомапинг и за нашия „Риголето“. Двамата наистина се разбираме с малко думи. Проблемът е в това, че режисьорът и мапинг специалистът може да имат различна предварителна представа за това как трябва да изглежда постановката. Но с Тодор установихме още от самото начало, че гледаме в една и съща посока. Тук е важно да се подчертае, че в оперния жанр мапингът не бива да доминира над сценографията и костюмографията, които изконно принадлежат на живото сценично изкуство.

Мапингът, наред с големите си възможности като технология, може би настоява да бъде мислен вече и като изкуство…

Мапинг специалистът е художник, който рисува върху декора. Точно това е идеята – да се подчертае, а не да се рисува декора. Ние не сме на кино, важно да се направи и това разграничение. С мапинг обстановката непрекъснато се променя и дори в някои случаи публиката да не разбере какво точно се променя, тя ще го усети. Предвидили сме в „Риголето“ такива места, в които с мапинг се подсказва зараждането на голям проблем.

Какви други оригинални решения ще поднесе „Риголето“?

Нашата постановка е решена в епохата – сценографията, костюмите, всичко. Но в същото време тя предлага и нещо съвсем ново. Въвеждаме двама агенти на съдбата.

Нови персонажи?

Не, през ум дори не ми е минавало да пренаписваме Верди, става дума за една нова трактовка. В целия сюжет съдбата пренасочва действията на героите, а и в модерното мислене ние се намираме в една матрица. Нашите двама агенти на съдбата, които са непрекъснато около всички герои, следят ключови моменти в тяхното развитие и пренареждат съдбата им във времето и пространството. Надявам се, публиката да прочете този мой замисъл, в унисон с темата за предобределеността на съдбата, която занимава Верди в цялото му творчество.

Сценографката Нела Стоянова, която остави своя почерк в „Любовта никога не умира“, „Уестсайдска история“ и „Турандот“, се оказа и твоят избор, защо?

„Риголето“ е четвърта постановка за Нела Стоянова във Варна. Още при „Любовта никога не умира“, когато бях асистентка на проф. Светозар Донев…

… и изпълняваше ролята на Мег…

Да, още тогава усетихме някаква близост във вижданията си, особено при костюмите. Споделяхме с удоволствие тази симбиоза помежду ни и си обещахме, при възможност отново да работим заедно. Този момент дойде, когато разбрах, че ще поставям „Риголето“. Нела Стоянова беше моят категоричен избор, така че изчаках търпеливо два месеца, докато тя успее да преначертае и съобрази графика си спрямо нашия. Оттам нататък започнаха редовните ни видеоразговори, в които независимо от ограниченията, наложени от пандемията, заедно стигнахме до сценографските и костюмографски решения за „Риголето“. Пищна първа картина, за да тръгнем от блясъка и разгула на висшето общество и да стигнем накрая до схлупената колиба, в която Риголето намира трупа на дъщеря си. Следвахме тази градация. Беше много приятно да установяваме сходните си гледни точки по всеки един въпрос и съм благодарна, че нещата се случиха по този начин. С екип, който се разбира, дори и без думи, може да преодолееш всякакви трудности.

Тези дни стана ясно, че поради здравословни причини Кирил Манолов няма да пее на премиерата, както беше предвидено, но пък ще можем отново да аплодираме Пламен Димитров като Риголето, една от коронните роли в неговия репертоар.

Джилда и Харцогът на Мантуа са коронни роли също за Ирина Жекова и Валерий Георгиев. Пламен Димитров е пял дълго време в постановката на Кузман Попов, но сега веднага улови различните нюанси и акценти в мизансцена на новата постановка. Когато един певец владее вокално партията си, той е свободен да я надгражда с артистичната си интерпретация. В този смисъл за мен беше удоволствие да работя с Пламен, Ирина и Валерий – знаещи и можещи артисти, които познават изцяло партиите си. Не искам да пропусна и Евгений Станимиров като Спарафучиле, една роля, която приляга на неговия натюрел. Всички те работят в детайл и това е съществено, защото дори да изпееш правилно арията си, това ще бъде концерт. А за да заблести истински една ария, тя трябва да бъде изваяна в детайл. Детайлите инспирират и изграждат образа. Прекрасните солисти на Варненската опера ще поднесат точно такава премиера. На тях и на целия екип моето голямо благодаря за професионализма, творческото вдъхновение и всеотдайността, с които създаваме нашия нов „Риголето“.